Софийският „Пръстенът на нибелунга“ отговаря на многостранното предизвикателство с интимна фантазия, пише Classical Voice North America

Софийският „Пръстенът на нибелунга“ отговаря на многостранното предизвикателство с интимна фантазия, пише Classical Voice North America, уеб издание на Асоциацията на музикалните критици на Северна Америка. „Доскоро постановките на цикъла „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер бяха почти изцяло запазени за най-големите оперни театри, които разполагаха с финансовите ресурси, сценичните съоръжения и достатъчно големи оркестрини, необходими за подобно монументално начинание. Със своя огромен състав, гигантски оркестър и сложни сценични изисквания „Пръстенът“ е предизвикателство, което е довело до финансови затруднения повече оперни компании от всяко друго произведение. През последните десетилетия обаче постановки на „Пръстенът“ започнаха да се появяват и на по-неочаквани места. Обикновено те използват версии с намален оркестър и се възползват от съвременните видео технологии, които премахват необходимостта от сложна сценична механика и множество мащабни декори. Фестивалът в Лонгборо, който поставя високо оценен „Пръстен“ в театър с едва 500 места, е крайна илюстрация на тази тенденция, но подобни примери има по целия свят. Докато оперните театри ограничават значителна част от репертоара си, Вагнер остава една от малкото области на растеж“, пише изданието. Софийската опера и балет, чиято зала разполага с около 1000 места, би изглеждала малко вероятен домакин на „Пръстенът“, най-вече заради огромните разходи на седалка. До 2009 г. театърът почти няма опит с Вагнер по политически причини – комунистическото правителство забранява изпълнението на творбите му заради присвояването им от нацисткия режим.